Заиграването с хомосексуалността е евтин популизъм !

Доц. д-р Румен Бостанджиев:

Заиграването с хомосексуалността е евтин популизъм !

Веселка ВЕНКОВА

Декември 2009

Историята е пълна с доказателства за блестяща политическа кариера на хора с нетипична ориентация, казва специалистът !

Доц. д-р Румен Бостанджиев е водещ специалист у нас в областта на сексуалната медицина и психотерапията при сексуални проблеми. Специализирал е сексология в Холандия и Белгия през 1993 г. и е завършил Първата международна академия по сексуална медицина в Оксфорд, Лисабон и Рим (2007-2008). Лицензиран индивидуален и фамилен психотерапевт с квалификация по програма на Американската психологична асоциация в областта на личностно-центрирания подход и програма по психодрама на Морено института в гр. Юберлинген, Германия. Има 26-годишен сексологичен терапевтичен опит в единствения у нас Сектор по сексология към Медицинската академия в София, а след закриването му през 1999 г. - в създадения от него частен сексологичен институт "Интеракт".

- Обидно ли е да си сексуално различен, д-р Бостанджиев?
- Сексуалната ориентация не е нещо, което човек избира. Поради тази причина няма как наличието на нетипична сексуална ориентация да бъде морално интерпретирано. До момента няма научни доказателства в подкрепа на тезата, че хората с хомосексуална ориентация са по-лоши или по-добри от тези с хетеросексуална ориентация. От това следва, че сексуалното различие не би следвало да се използва за оскърбление на някого.
В ежедневното битово съзнание обаче съществува нагласата върху хората с хомосексуална ориентация да се проектират какви ли не негативни качества и те да бъдат обвинявани за всички неблагополучия в обществото. Това е примитивна групова реакция, която стереотипно отвежда възникващите негативни групови емоции върху различния, който е малцинство. Така, без много да мислим, решаваме, че "черната овца" е причина за всички злини и наивно вярваме, че като я принесем в жертва и станем еднакви, ще се освободим от злото. В този контекст следва да се разбира и готовността на някои хора у нас да използват обвиненията в хомосексуалност като елемент от опитите им да обидят или злепоставят някого.
- Защо тогава българските политици се обиждат на сексуална ориентация/принадлежност?
- Обиждането на сексуална ориентация трайно се очертава като стил на поведение при някои представители на определена политическа сила у нас. Представителите на тази партия навярно се стремят да спечелят симпатизанти сред най-примитивните и лумпенизирани слоеве на обществото, за които "педерастите" са виновни за всичките ни беди. По познатия от преди десетилетия маниер във всеки неудобен да се привижда "враг на народа", днес ни се внушава, че хомосексуалните са основната заплаха за демокрацията и просперитета на нацията. Доказателства в случая не са необходими, тъй като тази хипотеза се приема за валидна по подразбиране.
- Наличието на хомосексуални народни представители доближава ли според вас качеството на работата в Народното събрание до Римския сенат?
- Сексуалната ориентация на народния представител по никакъв начин не би следвало да се свързва с функциите му в парламента. Предпочитанията му спрямо сексуалните партньори засягат единствено личния му живот и нямат нищо общо с личностните му особености. Тезата, че хомосексуалните били по-зависими в сравнение с хетеросексуалните, не почива на никакви реални факти.
- Сексуалната ориентация влияе ли върху поведението и решенията на държавниците?
- Сексуалната ориентация влияе единствено върху избора на сексуален партньор. Няма логично основание да приемем, че лица с хомосексуална ориентация не биха били добри политици. Нещо повече - историята е пълна с доказателства за блестяща политическа кариера на хора с нетипична ориентация. Днес, когато Световната здравна организация отдавна е изключила хомосексуалността от списъка на болестите, а в повечето цивилизовани страни, към които спада и България, съществуват закони за защита срещу дискриминация на хората с различна сексуална ориентация, заиграването с темата хомосексуалност е проява на най-долнопробен популизъм.
- Само на Балканите ли обладаването е срамен и обиден акт и дали се обяснява единствено с исторически обстоятелства?
- В много култури обладаването в символно отношение може да се приеме и като акт на силово надмощие и подчиняване. Обикновено доминиращата страна е мъжът, а подчинената - жената. В този смисъл ритуалните контакти между мъже в затворени общности най-често имат смисъл на демонстриране и надмощие. В съвременната лексика обаче може да чуем изрази, в които и жени се възприемат като победителки в схватката върху "белия тепих", ако в резултат от нея са получили очакваните облаги.
- Сексуалната култура на нашите политици различна ли е от тази на обикновения българин?
- Спекулациите с хомосексуалната тематика са не просто израз на невежеството в тази област, демонстрирано от определени политици. Това е реверанс към една немалка част от населението, което е хомофобно настроено. В случая обаче става въпрос не просто за ниска сексуална култура, а за очевидно дискриминиращи изказвания, които не би следвало да се толерират, особено в парламента.
- Как повлияха последните две десетилетия върху психическото и сексуалното здраве на нашенеца?
- "Нашенецът" е твърде разнолика категория, за да я коментираме еднозначно. За част от българското население годините на прехода дадоха шанс за проява на предприемачески дух и инициатива, които в повечето случаи доведоха до подобряване на живота, включително и на интимния. Немалка част от българите обаче и до ден днешен предпочитат да са в жертвената позиция и да оправдават собствените си неблагополучия с действията на управниците. Психичното и сексуалното здраве на човека зависят най-вече от избора на жизнена позиция. Проактивната позиция е далеч по-здравословна от заучената безпомощност.
- Българинът все още ли смята, че сексуалната изява трябва да е "публична", иначе за какво ще "хаби" сили?
- Винаги е имало и ще има хора, за които е важно не какво си направил, а с какво си се похвалил. Жалко е, ако тези хора дават тон в обществото.
- Кризата отразява ли се и как върху сексуалните взаимоотношения в една средно статистическа двойка?
- Кризата в много двойки създава изпитания, тъй като е свързана с безработица, намаляване на доходите и необходимост от вземане на нови решения. Двойките, които успяват да действат като екип, проявяват разбиране, подкрепа и креативност, обикновено успяват да обогатят отношенията си именно в такива моменти на изпитания. Понякога за това е необходима и професионална подкрепа.
- Българинът търси ли сексолог за проблемите си в леглото?
- Днес всеки интелигентен българин, който има проблем в сексуалната изява или в интимните отношения, би могъл да влезе в интернет, да получи интересуващата го информация и да се насочи към адекватна професионална помощ.
- Многото свободни дни в празничния календар използват ли се пълноценно за сексуално общуване?
- Свободните празнични дни са реална възможност да прекараме повече време с любимите си хора в приятна обстановка. Дали ще се възползваме от този шанс зависи единствено от нас.

Space4men

Гей връзка между Иван Иванов и Иван Караджов в ЦСКА ?

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА !


В."Уикенд"

Елагабал

Скандално управление

Още от самото начало станало ясно че Елагабал е прекалено ексцентричен и неподготвен за да държи властта. Реално делата се ръководели от Юлия Меса, която побързала да посети Рим за да подготви ситуацията сред управляващите кръгове преди идването на внука си. Самият император прекарал близо година в триумфално пътуване придружено от пищни тържества, минавайки през Мала Азия, Тракия, Гърция и Италия. Кулминацията било самото възшествие на Елагабал в Рим, който сред свита от танцьори, евнуси и всевъзможна паплач доведена от Ориента носел свещенното изображение на Ел-Габал или извършвал приношения съпътствани от ритуали и бурни танци в които се премятал презглава.

Множество истории са се запазили за това с какво и как е Елагабал е запълвал дните си като римски император. Вероятно много от тях са преувеличени и доразвити от по-късните летописци. Например позволявал си да живее сред разюздан разкош дори при първото си влизане в Сената отказал да сложи тога защото била направена от обикновена тъкан. Всеки ден се носел в различни ориенталски мантии от коприна, отрупани със злато и скъпоценности дотолкова че се превивал под тежестта им. Не минавал ден без пиршества, дори по няколко на ден, като не оставял никого от приятелите си без подаръци, прахосвайки огромни суми за всевъзможните си приумици. Известна е историята в която по време на празненство от подвижните тавани на трапезарията се изсипали толкова много розови листа че затрупали онези от гостите които били твърде пияни за да се измъкнат и така те се задушили.

http://bg.wikipedia.org

Sex/gender controversy

Roman denarius depicting Aquilia Severa, the second wife of Elagabalus. The marriage caused a public outrage because Aquilia was a Vestal Virgin, sworn by Roman law to celibacy for 30 years.

Elagabalus' sexual orientation and gender identity are the source of much controversy and debate. Elagabalus married and divorced five women,^[32] three of whom are known. His first wife was Julia Cornelia Paula;^[31] the second was the Vestal Virgin Julia Aquilia Severa,^[31] but within a year, he abandoned her and married Annia Faustina,^[31] a descendant of Marcus Aurelius and the widow of a man recently executed by Elagabalus. He had returned to Severa by the end of the year,^[32] but according to Cassius Dio, his most stable relationship seems to have been with his chariot driver, a blond slave from Caria named Hierocles, whom he referred to as his husband.^[25] The Augustan History claims that he also married a man named Zoticus, an athlete from Smyrna, in a public ceremony at Rome.^[35] Cassius Dio reported Elagabalus would paint his eyes, epilate his hair and wear wigs before prostituting himself in taverns and brothels,^[36] and even the imperial palace:

Finally, he set aside a room in the palace and there committed his indecencies, always standing nude at the door of the room, as the harlots do, and shaking the curtain which hung from gold rings, while in a soft and melting voice he solicited the passers-by.^[37]

Herodian commented that Elagabalus pampered his natural good looks by wearing too much make-up.^[31] He was described as having been "delighted to be called the mistress, the wife, the Queen of Hierocles" and was said to have offered vast sums of money to the physician who could equip him with female genitalia.^[26] Subsequently, Elagabalus has often been characterized by modern writers as transgender, most likely transsexual.^[38][39]

http://en.wikipedia.org

Cinsiyet tartışması

Elagabalus'un ilk karısı Julia Cornelia Paula adına bastırılmış sikke.

Elagabalus'un cinsel yönelimi ve cinsel kimliği bir çok tartışma ve ihtilafın kaynağı olmusştur. Elagabalus üç tanesi bilinen toplam beş kadınla evlenmiş ve boşanmıştır. İlk karısı Julia Cornelia Paula; ikincisi ise Vesta rahibesi Julia Aquilia Severa'dır. Bu, herhangi bir Vesta rahibesinin cinsel ilişkiyi kabul etmesi durumunda canlı canlı toprağa gömülmesini içeren Roma yasa ve geleneklerine rezalet bir karşı gelişti. Bir yıl içinde, onu terk etti ve Marcus Aurelius'un torunu ve Elagabalus'un idam ettirdiği bir adamın dul eşi Annia Faustina'yla evlendi. Aynı yılın sonlarında Severa'ya geri döndü ancak, çağdaşı senatör ve tarihçi Cassius Dio'ya göre en istikrarlı ilişkisi, kocası olduğu ima edilen Hierocles adında Karya'lı araba sürücüsü sarışın bir köleyledir. Aynı zamanda Dio'nun yazdığına göre Elagabalus alışkanlık olarak: "saraydaki odasının kapısında fahişelerin yaptığı gibi çıplak dikelir ve yumuşak bir sesle geçenlere asılırken altın halkalardan yapılmış perdeyi sallardı." Herodian'ın yorumuna göre Elagabalus, doğal olarak sahşip olduğu iyi görünüşünü çok fazla makyaj yaparak şımartırdı. Elagabalus, modern yazarlar tarafından sık sık cinsiyet değiştirmiş ya da transseksüel olarak karakterize edilmiştir.

Elagabalus "Hierocles'in metresi, karısı ve kraliçesi olarak çağırılmaktan zevk alan" birisi olarak tanımlanmış ve söylendiğine göre Roma imparatorluğundaki doktorların en az yarısına kimin onu bir kadın cinsel organı ile donatabileğini sormuştu.^[1]

http://tr.wikipedia.org

Брус Спрингстийн подкрепи гей браковете !

Брус Спрингстийн подкрепи гей браковете !

Американската рок звезда Брус Спрингстийн поиска от сената в щата Ню Джърси, където живее, да приеме закона за гей браковете, който ще бъде дебатиран днес.

60-годишната рок икона обясни на своя интернет сайт, че винаги е вярвал в гей браковете и че винаги е подкрепял правата на двойките от един и същи пол. Той заяви, че е съгласен с губернатора на щата, демократа Йон Корзин, че "равенството за брака трябва да се разглежда по своята същност - гражданско право, което трябва да бъде давано така че законът да е еднакъв за всеки гражданин". Миналата седмица подобен закон бе отхвърлен от сената на Ню Йорк въпреки силната подкрепа от страна на губернатора демократ Дейвид Патерсън. /АФП

Вашингтон / САЩ

Актер Маркус Шенкенберг запускает линию жемчуга для мужчин !

Актер Маркус Шенкенберг запускает линию жемчуга для мужчин !

2009 г.

Актер Маркус Шенкенберг запускает линию жемчуга для мужчин Звезда модельного бизнеса и реалити-шоу, актер Маркус Шенкенберг запускает собственную линию украшений для мужчин.

Разработанная в сотрудничестве с немецкими ювелирами, линия YOU ROCK by Marcus Schenkenberg включит стильные украшения из жемчуга для современных молодых мужчин.

Украшения, вошедшие в коллекцию Шенкенберга, представляют собой стильные изделия из серебра с черными бриллиантами и яркими искусственными жемчужинами. В коллекцию вошли колье-чокеры из кожи, серебра и жемчуга, подвески в форме якоря, креста или черепа с жемчугом, браслеты из черного шелка, украшенные бриллиантами и жемчугом.

http://www.luxemag.ru

Ню Йорк не пусна гей браковете !

Ню Йорк не пусна гей браковете !

03-12-2009

Сенаторите от американския щат Ню Йорк гласуваха срещу еднополовите бракове, убивайки надеждите на защитниците на правата на сексуалните малцинства Ню Йорк да стане шестият щат, разрешил узаконяването на хомосексуалните връзки, съобщиха агенциите. Срещу промяната се обявиха 38 сенатори, а 24 гласуваха „за”. Кметът на града Майкъл Блумбърг заяви, че е дълбоко разочарован от решението.

Досега само пет американски щата са узаконили еднополовите бракове. Това са Айова, Кънектикът, Масачузетс, Ню Хемпшир и Върмонт. Миналия месец властите в щата Мейн решиха да отменят действието на закон, разрешават регистрацията на бракове между представители на сексуалните малцинства.

ВН

Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс !

Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс !

Николай Атанасов

Николай Атанасов (род. 1978) е български поет и публицист, автор на стихосбирките "Ябълка" (1999) и "Органични форми" (Алтера, 2007). Съставител е на първото по рода си изследване на корените на българската гей-култура, публикувано в специален брой на "Литературен вестник" (19, 2000), и разглеждащо представянето на хомосексуалността в различните изкуства от най-новата история на България.

Николай Атанасов

Monday, 30 November 2009 11:40

Когато бях малък, едно от първите ми увлечения беше комерсиалното изкуство на Мадона. Тя беше постоянна звезда от развлекателните колони на вестниците, защото преекспонираше клишето „прелъстителка“ чрез различните си продукти – музикални албуми, фотографии, видеоклипове, филми, участия в телевизионни предавания – и с това печелеше вниманието на българските редактори. В тийнейджърските си години не можех да се похваля с какъвто и да е багаж от знания в областта на хуманитаристиката и затова не можех да си обясня с какво ме впечатляваше тази „прелъстителка“. Трябва да е било нещо от личността й, защото визията й не ме привличаше физически, напротив – даваше ми усещането за хладна и недостъпна красота. Много скоро тя ми показа първата еротична целувка между двама мъже, която съм виждал през живота си – в документалния филм „В легло с Мадона“ от 1991г. Това беше монументално събитие за мен. След толкова много хетеросексуална показност, най-сетне видях и Другата целувка, за която можех и аз да мечтая. Този медиен продукт отвори ново пространство в самосъзнанието ми. От него и от много други подобни разбрах, че не съм сам в хетеросексисткото чистилище на публичността.

Двайсетина години по-късно, вече мога да предположа защо „Мадона“ ме привличаше с такова постоянство. Не беше толкова заради нарцисисткото себеутвърждаване на една репресирана личност, колкото заради желанието да направиш нещо по-различно с живота си. Да не си просто винтче в непобедимата машина на патриархата, а да му се изплезиш с някой безумен акт. Аз не желаех Мадона, а исках да съм силен като Мадона. Тя се беше превърнала в емблематичната фатална блондинка, която можеше да задържи и най-блуждаещото внимание, и с това нейно оръжие успяваше да прокара своите послания за уважение към човешките права на различните и съвсем реално да влияе върху светогледа на подрастващите. Мога съвсем отговорно да кажа, че дължа най-ранното си уважително отношение към „курвите“, към „проститутките“ и изобщо към сексуално различните на влиянието на Мадона, a не на гимназиалното си образование.

Подобен е опитът и на повечето подрастващи в България, които се образоват по темата за хомосексуалността единствено от медиите. До края на XX век у нас беше изключителна рядкост някой хомосексуален човек да ти се е разкрил, камо ли да ти е разказвал какво точно се случва от другата страна на Хомофобната завеса. Единственото знание за тези „болни“ хора беше достъпно в медиите, които брутално манипулираха представите на българската общественост и продължават да го правят вече 20 години след падането на тоталитарната власт и 6 години, след като бяха отменени законите, забраняващи публичния й показ. И до днес най-честата хомофобна реакция си остава презрението към „парадирането“. Сякаш самата тази реакция не е поза от репертоара на хетеросексуалното парадиране.

Демократизирането на системата за получаване на информация след появата на интернет създаде още повече парадокси. Десетина години след падането на тоталитарния режим, по време на който темата за хомосексуалността на практика е липсвала в медийното пространство, рязко се отвори висока конкуренция за вниманието на българите. В условията на такава конкуренция някои медийни табута се трансформираха в непресъхващ извор за експлоататорска журналистика, за шокиращи сензации, за средства, с които отчаяно се краде пренаситеното гражданско внимание. Всъщност от 1989г. насам насилственото разкритие на нечия хомосексуалност се превърна в емблема на функцията на журналистическия занаят – каква по-сензационна тайна може да има една публична фигура? В системата на псевдохристиянските ценности на българското общество убийците и изнасилвачите не бяха унижавани в медиите толкова, колкото мъжете, които практикуват анален секс. Тържеството на българския патриархат се случи на страниците на ежедневниците и мащабите на това зрелище все още не са напълно осъзнати от широката общественост.

В този ред на промени бих обособил три периода в представянето на хомосексуалността в медиите от най-новата история на България – държавно-спонсорираното й премълчаване до 1989г., плахото, но все пак и по-нападателното вмъкване на темата през 90-те години на XX век, и накрая – безогледната й експлоатация след настъпването на XXI век. Настоящият текст ще направи скромен опит да посочи някои по-конкретни тенденции, ограничавайки фокуса си върху печатните медии, тъй като само те имат статута на основен източник на новини и през трите разглеждани периода.

Четиридесет и петгодишният тоталитарен режим е празна страница в историята на българския печат поради пълната му зависимост от властта, както и поради действащите закони, криминализиращи публичното присъствие на хомосексуалните хора. В един свой проникновен анализ културоложката Гергана Попова разглежда това време през интерпретативните схеми на Мишел Фуко от изследването му „История на сексуалността“ и разяснява защо присъствието на темата за хомосексуалността в публичното пространство е било невъзможно. Погледът й използва изкривената перспектива на зависимостта власт-език-сексуалност и на режима на принудителното и упорито заличаване на всички дискурси върху секса.

След 9-ти септември 1944г. в България все още действа Наказателният кодекс, обнародван през 1896 г., според чийто чл. 216 „за мъжеложство (педерастия) между лица по-възрастни от 16 години, както и за скотоложство наказанието е тъмничен затвор до 6 месеца“. Наказанията, засягащи само сексуалния акт между мъже, са сравнително поносими, но през 1951 г. законът се сменя: „За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до три години“ (1). И не само тези актове са база за евентуални репресивни действия спрямо хомосексуалните. На 11 януари 1945 г. е издаден „УКАЗ № 8“, подписан от министъра на вътрешните работи Антон Югов, който нарежда създаването на трудововъзпитателни общежития. В тях, наред с криминалните рецидивисти, са изпратени проститутки, сводници, сутеньори, комарджии, просяци и хомосексуални, обединени в категорията на „безделниците“. По късно, през 1959 г., повечето лагери (Белене, Персин, Бобов дол) се закриват, но голяма част от затворените там са изпратени в новото ТВО в Ловеч, действащо до 1962 г. (Скравена за жените), с „Протокол „А“ № 101 на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 05.IV.1962 г“ (2).

Шейсетте години изменят незначително идеологическата перспектива при третирането на хомосексуалността. Трудово-възпитателните общежития са закрити, а през 1968 г. хомосексуалните контакти между пълнолетни партньори са легализирани.

От второто изследване по темата, с което разполагаме засега, и което е направено от историка Михаил Груев („Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944-1989г.)“), става ясно, че легализирането на секса между еднополови партньори се е случило по препоръка на медицински специалисти, между които и известния български сексолог Тодор Бостанджиев. Заслужава си обаче да се спомене и една спекулация по случая, която не е доказана с документи, но е споделяна от някои съвременници на събитието, между които и музиканта Ицо Петрофф. Подозира се, че знаковата политическа фигура Цола Драгойчева е оказала най-същественото влияние върху промяната, след като е пледирала пред самия Тодор Живков. Вероятният й мотив е бил личен – в началото на 60-те е открила, че синът й Чавдар Драгойчев също е имал хомосексуални контакти, и е представлявал интерес за загрижените по проблема власти(3).

До края на режима на Тодор Живков идеолозите от юридическото и от медицинското съсловие (както и авторите от Партиздат) отказват по какъвто и да е начин да тематизират хомосексуалността, нейните прояви, специфика, предпоставки, контингент. Успоредно с това, въпреки наличието на законодателство, криминализиращо действията на хомосексуалните до 1968 г. и частично след това, те рядко биват осъждани, защото съдебната процедура и изпълнението на присъдата за конкретна постъпка сами по себе си представляват легитимиращи актове и форми на признато съществуване. Организираният от Държавна сигурност през 1964 г. съдебен процес срещу двайсетина интелектуалци, заподозряни в хомосексуална ориентация, е едно от редките изключения, но и той е предназначен само за вътрешно ползване, защото се провежда при затворени врати, и остава напълно скрит от българската общественост. Сред обвиняемите на този процес са Атанас Свиленов, Васил Андреев, Борислав Георгиев, Георги Славов и други, като повечето от тях получават присъди (4).

Така, от 1968г. нататък забранени остават само проституцията и сексът с непълнолетни. Омекотяването на режима несъмнено е в полза на хомосексуалните, най-малкото по отношение на чисто физическата им невредимост, но от друга страна не внася никаква промяна в статуса им на индивиди, които оцеляват само ако заплатят високата цена на анонимността. Наред с частичното премахване на законовите ограничения, новият Наказателен кодекс добавя една критично важна алинея 3, според чийто чл. 157: „този, който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание“ (5).

По този начин, декриминализирайки хомосексуалността, законът същевременно я заличава наново като я натиква обратно в принудителна прикритост. Така появата й в медиите се отлага до края на 1989г., когато пада тоталитарната власт.

В последното десетилетие на XX век ситуацията рязко се променя. Въпреки че показната хомосексуалност остава подсъдима до 2003г., медийното табу бързо започва да се руши. В началото на 90-те българската преса все още подхожда плахо като допуска споменаването на гей личности само в жълти издания като „Диалог“, „Стандарт Уикенд“, „Нощен Труд“, по-рядко на развлекателните страници на вестник „24 часа“. При това публикуваните статии се отнасят предимно за чуждестранни личности – Елтън Джон и неговото влечение към кокаина (Стандарт Уикенд, 31.01.1993), Фреди Мъркюри и смъртта му от „гей чумата“ СПИН, тенисистката Мартина Навратилова и заплахите на нейна бивша партньорка за сензационни разкрития (24 часа, 12.06.1991), легендата от американските уестърни Джон Уейн и неговата бисексуалност (Стандарт Уикенд, 2.02.1992), прикритостта на немския писател Томас Ман (Стандарт Уикенд, 2.02.1992), хобито на Дж. Едгар Хувър да се облича в женски дрехи, заради което е бил изнудван от американската мафия (статията е озаглавена „Директор на ФБР бил срещан на педерастки оргии и се обличал в рокля с дантели“, Нощен труд, 5-6.02.1993).

В същия режим на представянето на хомосексуалността като скандал са публикувани и новини за по-конкретни чуждестранни събития, които все пак се случват надалеч и не уронват достойнството на българщината – „Трима пияни войници пребиват обратен в САЩ“ (24 часа, 2.02.93), „Мексиканците изгониха лесбийките и хомосексуалистите“ (24 часа, 21.06.91), „Всеки четвърти германец е обратен“ (24 часа, 20.06.1991), „Специален ку-клукс-клан изтребва хомосексуалисти“, подписана от Гей Кланов (Диалог, 14.02.92).

Така хомосексуалността, ако изобщо се обсъжда, бива маргинализирана като нещо чуждо, порок на западните култури, който е несвойствен или поне рядко срещан в нашата „чиста“ нация. Присъствието на различните в публичното пространство трябва да бъде именно различно – екзотично, скандално, ненормално – за да останат те изолирани на безопасно разстояние от пиедестала на патриархалната „нормалност“. От друга, по-опростена гледна точка този подход показва българската журналистическа среда като детска градина, в която малолетни и неосъзнали себе си хулигани се нахвърлят върху по-притеснителните деца, защото последните просто не умеят да се отбраняват, а и живеят със съмнението, че може би наистина заслужават наложеното насилие.

В тази връзка, като най-знаковото събитие в посттоталитарния печат бих посочил лова на (гей) вещици, който се провежда систематично в годините на прехода. Хомосексуалността се превръща в може би най-унищожителният компромат на българската политическа и медийна сцена, защото е представяна като свидетелство за липсващ личен интегритет и за професионална слабост. Редица български политици стават жертви на гонения чрез поръчкови статии от страна на опозиционните си колеги. Тези поръчкови статии са най-често анонимни – подписани с инициалите на съответния вестник или с някакъв пошло изобретен псевдоним.

Особено брутални са атаките срещу някогашния министър-председател Филип Димитров. В статия на първа страница на Нощен труд от 10-11.02.1993г. са наложени следните унизителни стереотипи: „За да пасва на пасивния премиер, бил подбран и активния съветник Косьо Мишев.“ В друга статия, озаглавена „К. Ми изневерил на Ф. Ди“ (Нощен труд, 8-9.01.1993), е използван още по-непрофесионален език: „Все по-навътре в газетните дела навлизал екссъветникът на експремиера К. Мишев“.

В тези материали зад проблема с хомофобията прозира по-фундаменталният проблем с мизогинизма и с полицейското охраняване на родовите роли в ареста на българския патриархат. Никъде в тях обаче не се споменава аналния секс като практика, която достатъчно много български мъже изискват от сексуалните си партньорки. Двойните стандарти в нашенските представи за сексуалността са непоклатими.

С подобен тип „журналистика“ е атакуван и някогашният говорител на СДС Михаил Неделчев. Заглавията са достатъчно красноречиви: „Първият духач на републиката издуха фитила на бомбата“ (Стандарт Уикенд, 6-7.06.1992, подписано от „Духчо Таралежков“), „Мишо Неделчев дава сексуални съвети на доктора“ (Диалог, 11.02.1993), „Михо Неделчев презрял „Мистър Ерос“ (Нощен Труд, 26-27.01.1993). Тези статии очевидно утвърждават мизогинистичното клише, че някои сексуални практики са унизителни за „силния“ пол, макар и да са приемливи за „слабия“. Съпругите на авторите би следвало да са много по-засегнати от самия Михаил Неделчев, но едва ли някой е бил изгонен от семейната си спалня в култура като българската, в която жените са второкласни граждани.

Поръчкова статия от депутата на ДПС Юнал Лютфи срещу тогавашния посланик в Италия Стефан Тафров излиза и в средата на 1993г., отново в Труд, подписана от Валерия Велева със заглавие „Хомопосланик весели Рим“. В същото време компрометиращи статии за хетеросексуалните завоевания на други български посланици в чужбина така и не могат да се открият в архивите.

Ловът на вещици през 90-те има още няколко жертви, между които изтъкнатият български учен с международна репутация Богдан Богданов, бившият председател на парламента Йордан Соколов, журналистът Емил Кошлуков и др.

В този дългогодишен медиен сериал истината за жертвите няма съществено значение – поразяващият феномен за изследване е манталитетът на българските журналисти, които представят хомосексуалността като най-злепоставящата възможна характеристика на даден политик, и допускат с охота враждебен, унизителен език на страниците на най-четените български вестници. Не е важно кой от засегнатите действително е хомосексуален мъж – това, което емблематизира медийната среда, е че използването на сексуалното различие като пейоратив („педеруги“, „обратни“, „пасивни“, „меки китки“ и пр.) се превръща в общоприета практика, и задава рамка за публичните дискурси относно гей малцинството във всички медии. Влиянието на този език върху представите на неинформираното по темата българско мнозинство не може да бъде подценено.

В тази връзка си заслужава да се върнем точно сто години назад – към 80-те и 90-те години на XIX век, за да видим, че медийната среда и тогава не е била много по-различна. Вече разполагаме с едно първо по рода си изследване на екип, воден от историка Стефан Дечев, публикувано в сп. „Анамнеза“ (бр. 10, 2009), според което различната сексуалност е била използвана като компромат дори в онези ранни години от Следосвобожденската ни история – срещу дошлите от чужбина монарси княз Александър I Батенберг и Фердинанд.

Броени дни преди отстраняването на княз Батенберг от престола на 9 август 1886г. българският писател Стоян Михайловски публикува статия във вестник „Светлина“ (26 юли, 1886), в която отправя редица обвинения в безотговорност срещу княза, а между тях вмъква и намек за неговите хомоеротични флиртувания с няколко офицери от тогавашния Първи полк. Тези обвинения са част от по-общата медийна кампания против монарха, проведена след като Русия дава да се разбере, че не одобрява присъствието му в българския политически живот. В статията на Михайловски между другото се разказва как в предходната сряда офицери от Първи кавалерийски полк и князът са се къпали в река Искър. Обръща се специално внимание на случилите се „игри и боричкания на Батенберга с офицерите във водата.“ Според описанието става дума за „държане за ушите и за теглене и държане на главата, съчетано с кикотене и подскачане“. Статията очевидно е прочетена правилно от българската общественост, защото неколкократно в последвалите години други автори се позовават на нея, за да припомнят за сексуалните странности на княз Александър.

Сходни са публичните представи и за следващия български монарх – княз Фердинанд. Слуховете за евентуалната му бисексуалност може би не са достигнали печата, но са подробно документирани в книгата „Спомени“ на мемоариста и княжески учител по български език Добри Ганчев, издадена от Българската академия на науките. Само няколко цитата са достатъчни, за да се добие обща представа: „развала и извратеност в мъжките му наклонности“;„дълбоко заразен от древногръцкия порок“;„Имаше нещо болезнено, нещо ненормално, в природата на княз Фердинанда. И вкусовете му неестествени, и моралът му такъв. Неумерен, непостоянен, нито в чувства, нито в симпатии, нито във вкусовете си“; „Тез вкусове, тез маниери на княз Фердинанда даваха материал за подигравки, за насмешки, за многочислени, разбира се, преувеличени и изопачени скандални разкази“ („Анамнеза“, бр. 10, 2009, с. 239-241).

След такава историческа справка е логично да се заключи, че нито медиите, нито политиците в България са се променили значително през последния век, поне що се отнася до отношението им към хомосексуалността. И тогава, и сега тя остава осмивана и отречена като порок на чуждите култури и като неприемлива за „здравата“ българщина. Нещо повече – маргинализирането й се утвърждава като способ за отграничаването и за изграждането на българското национално самосъзнание.

Но да се върнем отново към края на XX-ти век. Друга тенденция в подхода на българския печат към темата за хомосексуалността през 90-те е подбирането на „обикновени“ личности от страната, които да представят някаква обобщаваща снимка на гей малцинството. В няколко масивни публикации от началото на 90-те в-к „Диалог“ излага на показ двама транссексуални българи и техните житейски пътища преди и след операциите им за смяна на пола. Подсъзнателната (най-вероятно) цел е да се подчертае, че тези българи/българки не са „истински“ мъже, и че „обратните“ сексуални наклонности като цяло принадлежат към спектъра на женствеността, без да застрашават по никакъв начин монумента на българската мъжественост.

Вестник „24 часа“ пък поддържа постоянен дискриминационен тон, акцентирайки върху „обратната“ сексуална ориентация на редица престъпници („Обратен мъж обвинен в убийство“ – 24 часа, 24.02.1993; „Мургав хомо плаши с нож новата си изгора“ (Стандарт Уикенд, 29.02.1992); „Извращенията се вършат по тъмна доба“ (Диалог, 20.03.1992); „Хомосексуалист е доубит с ножица в гърба“ (Диалог, 10.04.1992); „Пълнолетен „обратен“ приюти софийския разпределител“ (Нощен Труд, 18-19.05. 1992); „Швестери счупиха телефона на двама полови атлети“ (Нощен труд, 5-6.06.1992). Последното посочено заглавие като че ли най-добре оголва корена на проблема – той е по-скоро родов, в граматическия смисъл на думата. В безцеремонната реалност на българския патриархат най-голямото престъпление е нарушаването на границите на родовите роли. За да оцелеят в публичното пространство, мъжете трябва яростно да бранят своята роля на представители на „силния“ пол. Само на тях им приляга да бъдат „полови атлети“, но не и на жените, които пък трябва да си останат затворени на територията на „слабия пол“, ако искат да бъдат уважавани и желани. В така очертаната дихотомия „обратните“, т.е. сексуално различните, трябва да бъдат изтикани към противоположния полюс – на слабостта, за да не компрометират хегемонията на „истинските“ мъже. В конкретното заглавие това изтикване става посредством обидната дума „швестери“ (от немската дума за „сестри“).

Какво тогава остава като изход за гей читателите на българската преса? Те са колонизирани от доминиращата култура и неусетно усвояват ценностите й като свои собствени, нищо че тези „ценности“ ги унижават публично и ги превръщат в третокласни граждани на българската държава. Хората от сексуалните малцинства, които интернализират или просто не успяват да отхвърлят догмите на властващата хетеросексистка култура, най-често не осъзнават как бездействието и оставането им под прикритие утвърждава същите тези догми. Така гей българите пасивно вършат черната работа на собствените си насилници, поддържайки цикъла на хегемонията на „по-нормалния“ вид, който създава потомство. Сякаш хомосексуалните хора не могат да създадат свои деца.

За да бъде завършен парадоксът, законите в България не позволяват юридическо признаване на хомосексуалните връзки и осиновяването на деца от партньори в такива връзки. По този начин на гей гражданите се отказва шанса да бъдат „нормални“, защото им се забранява отглеждането на деца. Т.е. те са упреквани, че не са нормални, и едновременно с това им се забранява „да станат“ нормални.

Оттук нататък, след като репресираните са приели чуждата вяра, че заслужават хетеросексистко робство, хегемонията се поддържа от само себе си. Мнозинството няма нужда да полага повече усилия в тази система, освен обичайното поддържане на хетеросексистката си идеология и на институционалните структури за прокарването й. В такова публично чистилище хомофобният език на медиите е най-ефективното оръжие за постоянен контрол и за безцеремонно погазване на човешкото достойнство на гей българите.

Тези последни изводи важат в най-голяма степен за последния засега период, който бих обособил в историята на представянето на хомосексуалността в българските медии – периода на нейните промискуитетни употреби през първото десетилетие на XXI век. За него бих обобщил, че медийната видимост на хората с „различна“ сексуалност окончателно се утвърждава като множествен парадокс – нарастващата толерантност се случва на фона на буквално увреждащо стереотипизиране, отслабването на личната изолация става за сметка на личната политическата активност, задоволяването с асимилацията предотвратява истинската справедливост, а превръщането на радикалното в пазарна стока подкопава потенциала му да доведе до реални промени.

Представянето на една хомосексуална личност в печата си остава нож с две остриета – докато участието й в публичния диалог е историческа крачка напред за дезорганизираното гей малцинство, самото й появяване се заплаща моментално с цената на стигматизирането й като различна. За щастие вече знаем, че именно този модел на себеразкриване, наречен от англоезичните гей активисти „coming out“ (излизане на открито) е доказаният път към интеграцията. Просто не е възможно да се води медийна дискусия за проблемите на гей българите, без самите те да ги идентифицират и да се самоидентифицират като техни субекти, като потърпевши. В този смисъл медийните образи на хомосексуалността днес са критично значими за подрастващите, защото те черпят информация за своето „различие“ от тях (поне в по-ранна и в по-уязвима възраст), а не от собственото си хетеросексуално (и най-често хомофобно) семейство. Почти всяко дете научава от семейния си опит и от медиите, че правилното решение е да презира хомосексуалността, а това обикновено се случва дълго преди момента, в който евентуално ще му се наложи да я признае за себе си. С това гей малцинствата се отличават от расовите и от етническите, а приличат на политическите малцинства – родителската подкрепа липсва, а самоидентификацията се случва сравнително по-късно и може да бъде прикрита при застрашаващи обстоятелства (което пък на свой ред води до обратния ефект непрекъснато да се отлага сериозният публичен дебат).

Появи се първото българско поколение гей тийнейджъри, което е в състояние да извлече значителни ползи от увеличената си видимост – поколение, в което младите могат да обсъждат проблемите си по-свободно пред приятели, както и могат да си търсят сексуални партньори и романтични връзки успоредно с хетеросексуалните си връстници. Обратната страна на тази свобода е увеличената опасност за сигурността им пред враждебните предразсъдъци на родителите им, пред агресивните им съученици, пред нападенията на скинове, бенесари и други подобни на улицата, или пред ловуващите сексуални насилници. Затова е крайно време да си дадем сметка какво научават за себе си гей децата в България. Преди 1989г. – буквално нищо, докато не чуят от родителите и от приятелите си думата „педераст“, придружена от някакво битово-фолклорно обяснение за болни, извратени мъже, които може да те нападнат в градската тоалетна. След 1989г. менюто им се разширява с малко позитивни и с още повече негативни алтернативи на тоталитарното „образование“. Децата виждат „скандални разкрития“ в пресата, при които обществеността възкликва колко е изненадана, че някакъв на пръв поглед „нормален“ мъж може да е гей! Виждат и стратегически подбрани от хомофобни продуценти карикатурни примери по телевизията, от които стигат до напълно логичното заключение, че не са „гей“, „мека китка“ или „педераст“. Както и второстепенни герои в чуждоезични филми, които според сценария нямат сексуален живот. Двойните стандарти в образованието, наложени върху различните деца, са неоспорими. Можем само да се надяваме, че някои от тях все пак са успели да видят филмите „Планината Броукбек“ или „Милк“, където също се убиват „обратни“, но поне и те са от добрите. Или да се надяваме, че в интернет ще попаднат по-бързо на статията за хомосексуалността в Уикипедия, отколкото на вестникарските форуми, в които някакви непознати чичковци парадират с мераците си да пребиват хора като тях.

НИЕ научаваме гей децата да мразят себе си от ранна възраст и по този начин автоматично ги натикваме в състояние на прикритост, което изкривява всичко аспекти от растежа им като личности. Изследвания, подкрепящи емпирически това твърдение, са налице в много западни държави, но не и в България, защото Националният Статистически Институт все още не е направил проучвания за каквото и да е нещо „гей“. При едно запитване на младия активист Радослав Стоянов от София през 2008г. се оказа, че в НСИ са се въздържали през годините, защото са уважавали правото на българските граждани да пазят в тайна подобна информация. Така кръгът се затваря – враждебната медийна среда принуждава хомосексуалните българи да се прикриват, поради което не можем дори да мечтаем за някаква достоверна статистическа информация, от която да се извадят правдиви заключения, както и най-сетне да се освидетелства нуждата от ефективна защита на гей правата. Бих перифразирал гениалния диктатор Сталин – щом няма видими гей българи, тогава няма и видими гей проблеми. В края на 2009г. новоизбраното правителство на Бойко Борисов дори взе решение да съкрати състава на Комисията за защита от дискриминация до едва петима членове.

Оттук идва и истински скандалният въпрос: Колко още деца трябва да пожертваме, докато свикнем с дискомфорта да се отнасяме позитивно към хомосексуалните хора в медиите, и докато благоволим да положим усилието да се въздържаме от враждебен език? И се изкушавам да дам един пример за положителното влияние на медиите в страна като САЩ, в която статистическите институти не се страхуват от думата „гей“. През 1996г. едно момче на име Джейми Набожни е успяло да осъди своята гимназия в щата Уисконсин за това, че не е предотвратила редовно извършваното над него насилие. С помощта на медиите случаят се е превърнал във влиятелно събитие в историята на американското гей движение. Престъпленията срещу Набожни са били много, затова ще се огранича с две от тях. След като е разбрал за хомосексуалността на Джейми, един негов съученик в седми клас го е хвърлил на пода в класната стая и е симулирал изнасилването му пред подвикващата тълпа от останалите ученици. В друг случай, друг съученик го е забил с юмрук в един писоар, след което трети е уринирал върху него.

За успокоение на българската обществена съвест се оказва, че дори и в Америка понякога трябва първо да се изпикаят върху теб, преди да решат да обърнат внимание на молбата ти за „специални“ права. Директорът на въпросната гимназия е отпратил родителите на Джейми с обяснението, че малките момченца са си такива по природа.

Изобщо може да се заключи, че медийната видимост като автоматичен процес на себеразкритие донася за всяка личност едновременно отложени ползи и моментални вреди (каквито са загубите на семейства, близки, наследства, работни места, социални статуси, физическа сигурност, контрол върху елементарни аспекти от ежедневния живот). Не трябва да се забравя също, че личното състояние на изолираност и невидимост може да се окаже непреодолимо дори при наличието на отчетливи и положителни публични фигури. Появата на актьора Мариус Куркински като открит гей мъж в началото на 90те беше първото по-влиятелно събитие в българската преса, което насърчи много хомосексуални българи да живеят по-свободен живот, но в същото време и втвърди стените на прикритостта за други, които не се идентифицираха с неутилитарната мъжественост на звездата. Този сценарий се повтори в още по-голям мащаб при появата на поп-фолк изпълнителя Азис. И тук се изкушавам да добавя едно свое наблюдение – развоят на кариерата на Азис в края на 2009г. е поредното доказателство за силата на българската хомофобия, която успя да го опитоми, и да го облече в „нормални“ мъжки дрехи за втория сезон на телевизионното му шоу, докато в Америка РуПол все още е релевантна знаменитост, проправяща мостове между различните и взаимно уважаващи се субкултури.

Накрая бих искал да напомня, че състоянието на комерсиалните медии днес показва, че хората, които ги управляват, са изцяло зависими от спонсорите си. Затова решенията им се придържат към безопасното и предвидимото, което може да се понрави на най-многобройна публика, без да отблъсне потенциални потребители на стоките на спонсорите. Това неизбежно включва и по-младите, които, между другото, трябва да бъдат „опазени“ от влиянието на „извратените“ хомосексуални.

Начинът, по който последните са представяни в печатната преса, отразява двойните стандарти в ценностите и в интересите на нейните главни редактори. И това почти винаги са хетеросексуални семейни мъже на средна възраст, които просто нямат свободно време (или воля) да разследват проблема задълбочено, за да променят отношението си към по-добро, да се освободят от предразсъдъците си, и да прекратят унизителния журналистически подход към такава сложна и болезнена тема. В България изглежда сериозно се подценява влиянието на всички медии в оформянето на обществените представи за човешката сексуалност. Редица американски изследвания показват, че хората, които редовно следят пресата, са по-склонни да проектират нейните версии за реалността върху собствените си представи. В такава ситуация печелившите ръководни лица имат интерес да запазят статуквото – хомофобията на мнозинството им носи пари. Ако това статукво бъде разклатено и гей индивидите не са представени като неприемливи (вечно скандалният Азис, просещите за „специални“ права гей активисти), тогава читателите на изданието като потенциални клиенти на спонсорите му ще бъдат отблъснати. Кръгът отново се затваря и медиите безцеремонно прегазват достойнството на малцинствата по пътя си към необходимите печалби. Езикът трябва да бъде негативен и унизителен, за да утвърди хомофобните представи на по-добре заплащащото мнозинство. Клишето, че истината има парична цена, важи с многократна сила за гей българите.

Парадоксът на това статукво идва и от факта, че политиката на премълчаването минава за центристки избор на уважавани медии (като вестник „Сега“ и „Канал1“ на БНТ например), за златна среда между екстремизма на фашизоидната групировка на Боян Расате и „излишните“ оплаквания на гей активистите. По този начин публичното внимание е излъгано и приспано с големия наратив за златната среда, докато гей българите продължават да се страхуват от публично разкритие или от най-обикновения жест да хванеш за ръка партньора си на улицата. Българската „нормалност“ се оказва далеч от идеала за равенство пред закона между хетеросексуални и хомосексуални граждани, докато медиите продължават да тиражират изказвания на невежи господа (в моите очи направо престъпни) против „парадирането“ и „показната“ „ненормалност“.

Как тогава да се търси справедливост за сексуалните малцинства, когато мнозинството се опитва всячески да ги набута обратно в прикритията им с враждебната си публична реч? С описанията на своите гротескни светове, пресата влияе върху точно тези хетеросексуални хора, които не могат да разчитат на свои собствени познания, и имат време само за клишетата, които им се пробутват. Така почтени данъкоплатци и уважавани личности са превърнати в „педеруги“, „сексуално зависими“ и „извратени“. И единственият им избор остава да си заровят главите в пясъка и да се преструват, че не са „такива“, докато анонимните им задници понасят камшика на политическата некоректност.

Средностатистическата невидимост на гей българите ги прави особено уязвими пред властта на медийните стереотипи. Способността на повечето от тях да прикрият своето различие е колкото спасяващо оръжие за самоотбрана, толкова и изолираща стена, която предотвратява пълноценната им публична интеграция. Като изключим малкото доброволно разкрили се личности като Мариус Куркински, Камен Воденичаров и Дим Дуков, видими остават само онези, чиято различност просто не може да мине незабелязана. Оттук нататък правилата на медийната игра нанасят двоен удар: първо – представят ни чрез най-карикатурните ни примери (неспособните да се скрият), за да потвърдят масовата представа за „ненормалност“; и второ – продължават да премълчават съществуването на тези от нас, които могат да се окажат „по-нормални“ и от повечето хетеросексуални българи. Истинска рядкост е да обърнат внимание на един хомосексуален човек, без да центрират ракурса си върху някакво негово различие, някакъв куриоз, с който да го запратят на границата на обществено допустимото. В новините за престъпниците на закона никога не е нужно да се споменава сексуалната им ориентация, освен ако е „обратна“. Така стереотипите се утвърждават като най-силното оръжие, с което се охранява територията на моралния ред от претенциите на различните. А представянето им като „нормални“ е неприемливо, защото застрашава да разруши мита за хетеросексуалността като условие за нормалност.

В крайна сметка парадоксът на медийното присъствие за различните е сходен с по-универсалния парадокс на човешката видимост въобще. Затова и българската публика би трябвало да е запозната вече с начините, по които може да отсее тези автоматични контрасти и клишета, които могат да бъдат градивни, от останалите, които вредят както на хомосексуалните българи, така и на здравословното функциониране на цялото ни гражданско общество. Проблемът обаче опира и до мързела, и до личната безотговорност на най-прогресивните личности – интелектуалците, които имат шанс да окажат положително влияние, но вместо това продължават да употребяват безопасните за кариерата си популистки пейоративи като „педеруги“, „обратни“, „ненормални“, дори „болни“ (с което пък издават и отношението си към друга дискриминирана група – хората с физически увреждания). Все още има медийни герои, които се тупат в гърдите колко са „толерантни“, но държат да си запазят правото да употребяват унизителни думи публично. В едно интервю за Нова Телевизия от април 2009г. българският журналист Сашо Диков специално отдели време да обясни колко са интелигентни „педерасите“ и как той ги е впечатлявал с външния си вид на по-млади години. Безотговорността в употребата на езика е дискретният чар на мъжката привилегированост. Що се отнася до българските жени – далеч не всички се идентифицират с другостта на хомосексуалните. Ще си позволя да илюстрирам мисълта си с един красноречив цитат от книгата „Мнения и съмнения“ (изд. „Литературен вестник“) на българския литературовед Никола Георгиев, който цитат се отнася до теоретичния феминизъм, но, според мен, важи много повече за общата картина на българското публично пространство:

„Симетрията на двойката мъж-жена и център-периферия се нарушава или поне се усложнява от безспорно доказаното наличие на така наречения от някои трети пол, лесбийките и педерастите. Те, и особено лесбийките, отвориха доста много теоретически затруднения и практически ядове на феминизма. Ако е да се определи мястото им в конфигурацията център-периферия, ясно е къде е то: там, в периферията, при унижените и изолираните. Хубаво, но след като в конфигурацията мъж-жена жената също е поставена в периферията, трябва ли тя да дели обща черга с лесбийките и педерастите? Трудна работа. Посочени бяха няколко изхода от това щекотливо съжителство, но не ми е известно някой от тях да се е наложил като представителен. Към третия пол феминизмът се отнася с интерес и съчувствие, но не чак толкова силно, както към народите от третия свят.“ (6)

На пресконференция в София преди гей парада от 28 юни 2009г. (репортажи бяха излъчени по повечето телевизионни канали) адвокатката от Български Хелзинкски комитет Маргарита Илиева парира един въпрос на журналистка, която я запита защо се оплакват организаторите, след като медиите са обърнали внимание на парада им. Маргарита Илиева й отговори, че спорадичното внимание далеч не е достатъчно, и че тепърва предстои българските медии да покажат професионализъм и да прекратят враждебния си език към гей гражданите на Република България.

Еволюцията на образите на хомосексуалността в медиите е важен урок за всички българи, защото илюстрира емоционално осакатения манталитет на обществото ни като цяло. Каква ирония – заради този манталитет Западна Европа пък гледа на нас като на различни или, казано по нашенски, „обратни“.


Бележки

1. Наказателен закон. Наука и изкуство, София, 1951.
2. „Българският Гулаг“. В сп. Демокрация, София, 1991, с. 237.
3. Петрофф, Ицо. Тайните на гей елита. Интермедиа ООД, 2009.
4. Виж Сензация, 25.11-01.12.2003; Петко Ковачев, „Съдят 26 души в гей дело през 1964 г.“, 24 часа, 16.02.2004; Тодор Бостаннджиев, „Всички обвиняеми бяха вкарани в затвора“, пак там.
5. Наказателен кодекс. София: Наука и изкуство, 1969.
6. Георгиев, Никола. Мнения и съмнения. София, Издателство „Литературен вестник“, 1999.

Библиография

Българска Гей Организация „Джемини“. Прес Мониторинг 2003. www.bgogemini.org
Дечев, Стефан. „Нежности много непонятни...“ – Национална идентичност и (хомо)сексуалност в България през 80-те и 90-те години на XIX век“. Сп. „Анамнеза“, брой 10, 2009.
Добрева, Елка. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат. Фабер, 2009.
Груев, Михаил. „КОМУНИЗЪМ И ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
(1944 – 1989 г.)“. Сп. „Анамнеза“, http://anamnesis.info/anamneza/all_articles.htm
Наказателен закон. София, Наука и изкуство, 1951.
Наказателен кодекс. София: Наука и изкуство, 1969.
Попова, Гергана. „Забраненият език – от дискурсивното обезличаване до фактическата асимилация на хомосексуалните в България в периода 1945 – 1989 г.“. Сп. „Nota Bene“, бр. 2, 2009г. http://notabene-bg.org/read.php?id=13
Allen, Robert. The Classical Origins of Modern Homophobia. McFarland & Company, Inc., Publishers, 2006.
Barnhurst, Kevin G., Editor. Media Queered: Visibility and Its Discontents. Peter Lang Publishing, Inc., New York, 2007.
Gross, Larry. Up From Invisibility: Lesbians, Gay Men, and the Media in America. Columbia University Press, New York, 2001.
Kantor, Martin. Homophobia: Description, Development, and Dynamics of Gay Bashing. Praeger Publishers, Westport, 1998.
Norton, Rictor. The Myth of the Modern Homosexual: Queer History and the Search for Cultural Unity. Cassell, New York, 1998.
Said, Edward. Orientalism. Vintage Books, New York, 1979.

"Либерален преглед"

Дъщерята на Кастро ще узаконява гей-браковете !

Дъщерята на Кастро ще узаконява гей-браковете !

Скоро в Куба може да бъдат легализирани браковете между хомосексуални, като една от най-активните в провежданата кампания е дъщерята на кубинския лидер Раул Кастро.

Мариела Кастро, която е сексолог, заяви, че в близко време кубинският парламент ще разгледа въпроса за легализация на еднополовите бракове. Освен това ще бъде разгледана и възможността гей-двойките да имат право да осиновяват деца. Законодателната инициатива е дело на Федерацията на кубинските жени. Местните медии отбелязват, че Мариела Кастро е поела на "кръстоносен поход" против хомофобията, като разполага с поддръжката на Кубинската комунистическа партия. За пропаганда се използват всички възможности на държавните структури, чиито ресори са религията и културата. Преди около година Мариела Кастро се сдоби с одобрението на кубинското правителство и лично на баща си да се подложи на операция за смяна на пола. В течение на почти две десетилетия подобни операции бяха забранени в Куба, а темата "хомосексуалност" бе табу. /Univision.com

Хавана / Куба

Космите

Космите

Все по-малко неща остават, които да отличават женте от мъжете. Нека космите останат една такава разлика. За какво ми е мъж, ако краката му ще са по-гладки от моите? Аз с мъж ли съм или с ..гол охлюв? Мъже, очаква се да имате косми поне по ръцете и веждите, разбирам, че имате толкова много свободно време, но не прекалявайте. Прилагам списък за гласуване кое трябва да се маха и кое не, започваме от горе надолу:

1. коса

2. косми по врата

3. косми по гърба, хахаха, извинете, не се сдържах

4. косми по гърдите

5. оппа, забравихме главата – брада

6. вежди

7. в носа

8. под мишниците

9. ръце

10. около достойнството, J

11. дупе

12. крака

Оле, не се бях замисляла колко косми може да има човек! И така, хора, очаквам вашите предложения. Да си представим колко кофти ситуация може да бъде докато целуваш любимия и да ти се заплете някой косъм в устата, иууу.

Най-добре би било някакво средно положение между горила и медуза…Хаха, или да си представим варианта човечеца да е заложил да махне номера 1, 4, 6, 9, 12 и да остави всичко останало, каква карикатура само! Иначе космите са признак на мъжественост уж, имаше нещо свързано с тестостерона… А прекаленото окосмяване се води за болест – хипертрихоза. Това звучи като някакъв паразит, иууу.

Докато правих редовното си проучване по темата попаднах на доста забавни мнения.

“…Приятелят ми е бих казала доста окосмен, навсякъде. Дори когато облече риза космите му палаво стърчат от якичката й, обожавам това…”

„…Веднъж правих кола маска на мъжа си и един негов приятел. Приятелят му така пищя, че по едно време мъжа ми седна до него и се държаха за ръце. Процедурата продължи 2 часа и половина общо и накрая и двамата се зарекоха, че никога повече няма да се подложат на това…”

„…След малък инцидент реших да обезкосмя приятеля си по интимните части. Резултата беше добър,обаче опитния обект след известно време започна интензивно да се чеше и периодично да мрънка,че космите вече растат и го боде, задират му на гащите, не можел място да си намери. Но пък като ме види въоражена с някакви обезкосмяващи средства веднаа си намира спешна работа и се пообръсва…”

Момичета, не постъпвайте така с по-косматите си половинки, зорлем да ги правите хомо, нищо де, казват че от един път …. не се ставало.

Space4men

Властите в Уганда смятат да въведат смъртно наказание за хомосексуалистите,заразени с ХИВ !

Властите в Уганда смятат да въведат смъртно наказание за хомосексуалистите, заразени с ХИВ !

29 ноември 2009 | 10:01 | Агенция "Фокус"

Кампала. Великобритания и Канада се обявиха против предложения от законодателите в Уганда закон, според който заразените с ХИВ хомосексуалисти могат да бъдат осъждани на доживотен затвор и дори да бъдат екзекутирани. Британският премиер Гордън Браун и канадския му колега Стивън Харпър заявиха, че въвеждането на подобен закон в Уганда е недопустимо, предаде електронното издание „Новости Израел”.
Законопроектът, насочен срещу хомосексуализма, предстои да бъде разгледан в парламента на Уганда. Според този закон човек, който е признат за виновен в хомосексуализъм, може да бъде осъден на доживотен затвор, а ако е едновременно с това заразен с ХИВ, тогава той може да получи и смъртно наказание.

Аржентинска двойка готви първи гей-брак в региона !

Аржентинска двойка готви първи гей-брак в региона !

Гей мъж, който се готви за първия в Латинска Америка брак между хора от един пол смята, че необичайната сватба ще вдъхнови други хомосексуални двойки да ги последват, предаде АФП.

"Нашата церемония по сключване на граждански брак ще започне нова кампания в близките месеци в различни големи градове, за да даде възможност на еднополови двойки да направят същото", заяви 39-годишният Алехандро Фрейре на специална пресконференция. Аржентинска съдийка проправи пътя за първия гей-брак по-рано този месец, когато тя даде разрешение на Фрейре и на партньора му Жозе Мариа ди Белло, 41-годишен, да сключат граждански брак. Буенос Айрес, известен с активното си, макар не твърде много на показ гей движение, се превърна в първия град в региона, който одобри сватбите на гей двойки приз 2002, давайки им почти всички права, с които се ползват хетеросексуалните семейства. Фрейре и Ди Белло са получавали по-рано откази за това заради еднаквия си пол. Решението може да засили натиска върху законодателите да приемат зациклилия в Конгреса законопроект за гей браковете. Междувременно в Куба сексологът Мариела Кастро, дъщеря на президента Раул Кастро призова за законодателство в Хавана, което да предостави на гейовете правото на брак и на осиновяване на деца. Тя заяви, че промяна в закона е необходима, за да се осигурят граждански права и еднакви защити за хомосексуалните. В останалата част на Латинска Америка, Мексико Сити, мексиканският щат Коахуйла и бразилският Рио Гранде до Сул също позволяват бракове между еднополови двойки. В края на 2007 Уругвай стана първата страна в региона, която легализира тези бракове. През януари 2009, Конституционният съд на Колумбия призна серия права на хомосексуалните двойки, включително на социално осигуряване. /БГНЕС

Буенос Айрес / Аржентина

Футболисти-хомофоби !

Футболисти-хомофоби !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Хомофобията няма място на терена

Във Франция един аматьорски футболен отбор, чиито играчи са главно мюсюлмани, е отстранен от лигата, защото отказал да играе в мач с футболен клуб, който се застъпва за правата на хората с хомосексуална ориентация.

Футболният отбор от парижкото предградие Кретай предизвика силно възмущение с изявленията си, че поради своята религия играчите не могат да участват в мач с парижкия "Гей футболен клуб". Треньорът на клуба е от марокански произход и наскоро е публикувал книга, в която описва издевателствата, на които е бил подложен като млад гей. В книгата авторът сочи, че отношението на натурализираните араби към хомосексуални ни най-малко не е станало по-добро, обратното - влошава се все повече.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В Германия има клубове на футболни фенове с хомосексуална ориентация

Отказ поради принципни съображения?

Мачът между двата аматьорски отбора така и не се състои. Много от играчите в парижкия "Гей футболен клуб" са с хомосексуална ориентация. В отбора от предградието Кретай играчите са главно мюсюлмани. Ден преди планирания мач гей-клубът получава електронно писмо от отбора на противника, в което се казва, че те няма да участват в мача поради принципни съображения. Мениджърът им Захир Берхарби заявява, че е против името "Гей футболен клуб".

"Не приемаме хомосексуалистите. Аз имам своите принципи и се придържам към тях като френски гражданин - мюсюлманин. Ако съм обидил или наранил някого, съжалявам."

В парижкия "Гей футболен клуб" тренировките междувременно продължават, както обикновено. Клубът е подал оплакване до местната лига, в което се настоява за санкции срещу отбора от предградието Кретай. Създаден преди пет години, клубът поощрява аматьорския футбол и защитава правата на хомосексуалните. Треньорът Брахим Нейт-Болк:

Хомосексуалността като табу

"Парижкият "Гей футболен клуб" обединява не само хомосексуални, а и хетеросексуални играчи, както и играчи, изповядващи различни религии - мюсюлмани, евреи и други. Те участват в отбора, защото споделят страстта си към футбола, все едно какво е вероизповеданието им.

Брахим не е изненадан от позицията на противниковия отбор. Той добре познава предубежденията срещу хората с хомосексуална ориентация - изпитал ги е на собствен гръб. В публикуваната си неотдавна автобиография описва именно своя опит в едно общество, в което хомосескуалността е табу.

Автор: А. Занфорд, Б. Михайлов/ Редактор: В. Шопов

Радио "Дойче веле"

Скандален филм за хомосексуализма в ислямските страни ще покаже на 28 ноември 2009 г. Чешкият център в София !

Целуващи се мюсюлмани в документалния "Джихад за любов" доказват, че хомосексуализмът и ислямът са съвместими.

Чешкият център показва филм за гейовете и исляма !

15:05 18-11-2009 Димитър Николов

Лео ди Каприо кани Горбачов на разговор за климатичните промени !

Скандален филм за хомосексуализма в ислямските страни ще покаже на 28 ноември 2009 г. Чешкият център в София. Прожекцията на "Джихад за любов" е в рамките на второто издание на фестивала "Един свят". Кинопанорамата е посветена на документални филми за човешките права и тази година неин фокус ще бъде човекът и неговите чувства. Фестът се открива на 23 ноември 2009 г. с филма на Леонардо ди Каприо "11-ият час". В него той кани лидери като Михаил Горбачов и учени като Стивън Хоукинг да говорят за глобалното затопляне.

Мартин Иванов от института "Либера" пък ще покаже как ритъмът на барабаните обединява хората по целия свят със своя спектакъл "Дръм съркъл" на 27 ноември в Чешкия център. Преди откриването на фестивала ще има природозащитна акция пред Дома на киното.

От 8 до 13 декември 2009 г. пък новите бг игрални и документални филми ще се прожектират в Ню Йорк на седмия фестивал на българското кино в града. На него ще гостуват творци като Явор Гърдев, Камен Калев, Иглика Трифонова, Гергана Плетньова и Мартичка Божилова, а американците ще видят почти цялата ни нова филмова продукция - "Източни пиеси", "Дзифт", „Козелът”, "Прогноза", "Раци", "Джазта праста" и "15".новинар

space4men

Австрийското правителство се съгласи днес да въведе форма на граждански съюз за хомосексуални двойки !

Австрия приема граждански съюз за хомосексуални двойки !

Автор: ДПА

Австрийското правителство се съгласи днес да въведе форма на граждански съюз за хомосексуални двойки, който ще им гарантира някои, но не всички права, с които се ползват семейните хетеросексуални партньори.

Т.нар. регистрирани партньорства ще дадат на хомосексуалните партньори права в сферата на социалното осигуряване, наследяването и съдебните процедури. Те обаче няма да могат да осиновяват деца, а лесбийските двойки няма да могат да имат деца, заченати ин-витро.

Поправките в някои закони трябва да бъдат одобрени от парламента до края на годината, така че новите правила да влязат в сила от началото на 2010 г.

За разлика от традиционните бракове, които включват гражданска церемония,
гейовете и лесбийките нямат това право и съюзът им просто ще бъде вписван в регистрите на местните власти.

Девет европейски страни въведоха такива граждански съюзи, а в Белгия, Холандия, Норвегия, Испания и Швеция хомосексуалните бракове са като хетеросексуалните.

Space4men

Общината в Пазарджик забрани гей ласките на открито

Забраниха гей ласките

Общината в Пазарджик отряза публичните демонстрации на "друга" сексориентация

ПАЗАРДЖИК. Общината в Пазарджик забрани гей ласките на открито. Публичното демонстриране и парадиране със сексуална и друга ориентация в града е блокирано. Това стана с приемането на изменения в местната наредба за обществения ред, гласувана от Общинския съвет в Пазарджик. Вносител на промените бе съветникът от ВМРО Благо Петров, а обсъждането продължи година и три месеца.
След приемането на този текст кметът може да прецени кое носи обществен интерес и полза при искане за публични демонстрации, обясни вносителят. Наредбата не забранява да бъдем различни, но не бива да го натрапваме на околните, да ги смущаваме или да им пречим, обясни той.
Според Петров в България в последно време повече се грижим за правата на всякакви групи, дори и за престъпниците, вместо да се поставяме на мястото на жертвите.
Понятието "друга ориентация" трябвало да означава всичко, което може да е вредно за обществото, като митинги на забранени организации и нарушителите на спокойствието. Тези, които вдигат децибелите, вече ще бъдат глобявани от 500 до 1000 лева, а юридическите лица до 3000 лева.
Санкции чакат и хората, които не чистят снега пред домовете си. Актовете ще са от 50 до 200 лева.
Борислав Петров

вс

Transsexuals descend on Thailand !

Transsexuals descend on Thailand !

(02:01) Rough Cut

Oct. - Mexico's Erica Andrews won the Miss International Queen 2006 title in Thailand's resort town of Pattaya, where the world's biggest transsexual beauty pageant was held.

Space4men


Японка се окичи с титлата Мис Транссексуална`2009 !

На конкурс в Патая, Тайланд, японката Харуна Аи, родена от мъжки пол преди 37 г., бе обявена за Мис Трансексуална.
Тя спечели в оспорвана конкуренция с още 20 създания, пристигнали от четирите краища на света. За нейни подгласнички бяха избрани тайландка и бразилка.
Транссексуална кралица`2009 г. е сериозна титла в страна като Тайланд, където транссексуалността се вписва в обществения пейзаж, а толерантността е закон по отношение на много практики, смятани в други страни за асоциални, деградиращи и дори незаконни. Милиони тайландци, предава АФП, наблюдаваха спектакъла, предаван на живо по телевизията от курорта Патая, станал известен в чужбина заради издигането на бизнеса със секс до ниво, граничещо с индустриализацията. Наградата за Харуна е 10 000 долара, една година безплатен престой в хотел и бон от 500 долара за естетична хирургия. Но дори и в Тайланд, където сексуалните отношения са освободени от моралните бариери, тегнещи в Запада, транссексуалните имат проблеми. Те не могат да сменят личните си документи като в някои западни държави. Някои закони ограничават възможностите за оперативна намеса. Тайландската Мис Трансексуална Сорави Нати, на 21 г., дори е получила повиквателна за армията./БГНЕС

Патая / Тайланд

70 000 на събитие за гей солидарност в Тел Авив !

Israelis wave rainbow flags during a mass rally of solidarity with the victims of an attack on a gay centre, in Tel Aviv's Rabin Square. More than 70,000 people thronged Tel Aviv, organisers said.

70 000 на събитие за гей солидарност в Тел Авив !

Над 70 000 души излязоха по улиците на Тел Авив за събитие за изразяване на солидарност с хомосексуалната общност след смъртоносното нападение срещу гей клуб преди седмица, заявиха организаторите, предаде АФП.
*
Tel Aviv gay solidarity event draws 70,000: organisers !

More than 70,000 people thronged Tel Aviv on Saturday evening for an event to express solidarity with the homosexual community after a deadly attack on a gay club a week ago, organisers said.

President Shimon Peres was among speakers at the meeting on Yitzhak Rabin Square outside the city hall.

"The shots which struck this proud community affected us all as human beings, as Jews and as Israelis. The man who targeted the two victims targeted all of us," Peres said.

Two people died when a masked, black-clad gunman opened fire on the group of young gays and lesbians at the entrance to the community centre in the heart of Israel's commercial capital late on Saturday August 1.

"Everyone has the right to be different and proud. Noone has the right to interfere in other people's lives so long as everyone respects law and order," Peres said.

"I came to share your tears after the death of two young innocents. Be strong and courageous," he said.

There was a strong police presence following threats made over the Internet or by telephone. Police said an ultra-Orthodox soldier suspected of being behind some of the threats has been arrested in Jerusalem.

Investigators, who are still looking for the gunmen, are working on the theory that the attack was personal vengeance rather than being motivated by anti-homosexual views.

An opinion poll published on Thursday said almost half the Israeli population considers homosexuals to be deviants.

Forty-six percent of the 498 people interviewed answered yes to the question "do you see homosexuality as a perversion?" and 42 percent said no, the Haaretz newspaper said.

http://www.france24.com

Space4men