Българите с хомосексуална ориентация в България рискуват да изгубят социалния си статус,защото това е една дълбоко пазена тайна !

Марко Марков от младежката организация "ЛГБТ Действие" на протест срещу инкриминирането на хомосексуалността в Уганда. Снимка личен архив

Един призрак броди из България - призракът на сексуалната ориентация !

14:33 28-04-2010 Ангел Зафиров 1104 | 5 | 12 Коментирай

Борбата с хомофобията е единственото средство срещу това съдии да бъдат изнудвани, защото са различни

Тази седмица министърът на вътрешните работи на България Цветан Цветанов разкри в едно телевизионно предаване, че има зависимости на съдебни магистрати, свързани с наркотици и сексуални ориентации. Макар от неговото изказване да не става напълно ясно дали хомосексуалността е зависимост сама по себе си, или води до такава, сякаш до обществото достига съобщението, че хомосексуалната ориентация се приравнява на наркотичната зависимост, а защо не и върху един вид по-широко престъпно поведение.

Разбира се, напоследък все повече се чуват съобщения на политици, в които хомосексуалността се използва като политически аргумент, и в сравнение с други министърът бе умерен. Поинтересувахме се как такова говорене се приема от гей общността в България, ако такава наистина съществува?

Десислава Петрова е един от известните говорители на хомосексуалните българи. Съвсем отскоро тя отново е в България след двегодишно отсъствие и ми разказва за промените, които е забелязала в българското общество. Според нея изказването на министър Цветанов, макар и да не е много ясно, очевидно се отнася до хора с хомосексуална ориентация, а не просто до сексуални ориентации.

„Това, което той каза, за съжаление е доста идентично с изказванията на някои крайнодесни лидери. И то не е в хубава посока, защото политик от неговия ранг дава пример, той е човек, който не би трябвало да говори негативно за дадена част от обществото, а да коментира, ако не положително, то поне най-малкото неутрално. Защото такива изказвания влияят на общественото мнението като цяло”, разсъждава на глас Петрова. Според нея такова говорене подкрепя и усилва негативните мнения. Изказването на министъра налага идеята, че хомосексуалните са зависими. А изводът е, че

сякаш сексуалната ориентация пречи

на това да си вършиш работата. А това е незаконно според антидискриминационните закони, които България е приела. Всъщност в момента състоянието на гей общността в България е лошо. Българската гей организация „Джемини” не съществува вече и на практика няма нито една формална гей организация, която да говори от името на общността на хората със хомосексуална ориентация. Причините са много според Десислава Петрова и те са основно: „липса на хора и пари, вътрешни конфликти”.

„След завръщане ми в България това, което намирам, е много по-видима омраза. Просто сме се върнали назад. В момента хората си позволяват повече да говорят по този начин в публичното пространство, отколкото преди години. Може би защото тогава го имаше този страх от ЕС. В този период политиците се въздържаха, за да изглеждаме добре, за да са чисти докладите. В един момент страхът отмина, крайнодесните движения са засилени и сега има много повече публично говорене сякаш в подкрепа на хомофобията.

Противниците на гей движението в момента са много по-видими от самите представители на тази общност.” Според нея сякаш всичко е започнало от първия т.нар гей парад, който сплотил всички противници – от крайнодесните до църквата. Факт е, че когато се случваха тези шествия в София, властта почти официално се дистанцираше от тях, въпреки че бяха разрешавани и охранявани, никой не подкрепи хомосексуалните българи освен посланика на Великобритания.

„В България не е имало политик на силна позиция, който да се е застъпил и да е изразил мнение. Ако направят изказване в защита на гей парад или хомосексуални, обществото ще сметне, че те самите са хомосексуални. Вярвам, че има политици, които споделят някакви общоевропейски ценности, но те се страхуват да излязат в публичното пространство. Защото, както каза Цветанов, „зависими са”. Кой би се престрашил да се застъпи публично?! Общественото мнение е много категорично по тази тема и никой не иска да рискува”, смята Десислава. Според нея това е така, защото в България сякаш има само хетеросексуални политици, хомосексуалните се прикриват умело и за тях се говори като за

хомосексуално зависими

За нея политиката на правителството е в някакъв смисъл разочароваща. „Не е тайна, че навремето, когато генерал Борисов беше главен секретар на МВР, сме имали срещи, после, когато беше кмет на София, пак сме имали срещи с него. Той винаги е бил отзивчив и постоянно е подкрепял действията на тогавашната „Джемини”. И аз се надявах, че като вече са във властта, ще се обърне внимание на това да има някаква конкретна публична политика. "Но такава за наше съжаление няма. Сега има закон за защита от дискриминация, но каква е държавната политика? Публичната? Нито един политик досега не се е застъпвал за правата на хомосексуалните в България. Нещата с правата на животните се промениха, защото изкараха на показ едно зверски пребито животно. Трябва ли да пребият или убият някой хомосексуален, за да се разбере, че това е сериозен проблем в обществото ни?”, нескрито се ядосва Десислава Петрова.

Марко Марков пък е представител на младежката организация ЛГБТ „Действие”.Те станаха известни с протеста си в Пазарджик срещу дискриминационна наредба на общинския съвет. Тогава, в края на март, срещу шестимата протестиращи се бяха събрали повече от 100 националисти, скинари, българи с крайнодесни убеждения. За Марко Марков изказването на вътрешния министър е обидно. „В сексуалната ориентация няма нищо срамно. Тя не би трябвало да е повод за притеснения или за политически нападения. Сексуалната ориентация е личен въпрос и тя не обуславя работата и професионалната подготовка на един политик, нито положителна или отрицателна гледна точка - смята той. - С оглед на това никой орган няма право да проверява държавни служители и не дай си Бог да разгласява информация за тяхната сексуална ориентация. Това е абсолютно незаконно.” Питам го дали такова говорене се приема като заплашително в гей общността в България. Според него заплахата се състои в това, че хомофобията се легализира в обществото. „Ние не се съмняваме, че е възможно да има съдии, които да са изнудвани заради сексуалната си ориентация, но със сигурност начинът за справяне с този проблем не е те да се проучват. Начинът е

борба с хомофобията

Проблемът е съществуващ, предразсъдъците са дълбоки, разрешаването е отложено. Българите с хомосексуална ориентация в България рискуват да изгубят социалния си статус, защото това е една дълбоко пазена тайна. Тя е публична, обществена, семейна, лична, но все пак тайна. И ако е вярно, че отчетлива дискриминация на хомосексуалните граждани липсва, вярно е и, че няма и отчетлива хомосексуалност в България. Според Марко Марков хората се страхуват да не застрашат собствените си кариери, да не се скарат със семействата си и в някакъв смисъл такова поведение е оправдано. „Това е реална опасност. Няма човек на висок държавен пост, който да е обявил публично, че не е хетеросексуален. Каквото и да си говорим, то не е сигурно, защото не знаем как ще реагира обществото. Този страх, макар и не винаги да е основателен, е дълбоко насаден в общността и затова е нужна държавна политика, за да бъде изкоренен. Но нашите политици правят обратното, вменяват страх и сякаш той е напълно основателен”, казва той.

Докато хомосексуалността е някакъв вид шега в масовата култура, виц или медиен герой, за средния хомосексуален българин дори опасността да бъде пребит на улицата е напълно реална. В това число се добавя и практическата невъзможност на патриархалното българско семейство да приеме хомосексуалните си деца. Обществото ни изисква от хомосексуалните му членове да се държат по определен начин, да не „демонстрират”, да пазят в тайна своите предпочитания и да се срамуват. Ако някой не спазва това поведение, той генерира отрицателната енергия на общността. А тази енергия е използвана от крайнодесни групировки в България, които също сякаш се превърнаха в законните опоненти на правата на гей общността. А това, което сякаш не забелязваме е, че те са част от общите човешки права.

новинар / space4men