Хомосексуализмът - мода, болест или орис?

Хомосексуализмът - мода, болест или орис?

18 юни 2009, 15:43

Митовете и истините за “отсрещния бряг”

ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ ЛЕСБИЙКИТЕ

В крайна сметка. Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд разделял хората на три категории: хомо, - амфи- (сега ги наричат бисексуални) и хетеросексуални. Той отнася към третата група повече от една трета от човечеството. Но истината е, че не съществува точна статистика за това.

Смята се, че приблизително половината хора през живота си са имали някакъв вид хомосексуални контакти - в детството си или по-нататък, когато по едни или други причини остават без сексуален партньор. В юношеските години мъжкият хомосексуализъм се среща по-често, обаче с възрастта жените “догонват” мъжете. Въпреки че шансовете мъжете да тръгнат по хомосексуален път са доста по-големи. Особено в ученическите години. Тогава дружбата на момче с момиче се смята едва ли не за престъпление, а по-близката женска дружба е нормална. Дори след като приятелките от време на време остават да нощуват заедно.

“ОБРАТНИТЕ” НЕ СЕ РАЖДАТ ТАКИВА

В крайна сметка. Не съществува категорично потвърждение на генетичната теория. Все пак хомосексуализмът е вид поведение. И в този смисъл теорията за отклоненията в психосексуалното развитие заслужава повече доверие. Съгласно тази теория, половата самоидентификация се заражда у човека към четвъртата година (това е чувството за принадлежност към единия или другия пол). А половото влечение се оформя в подрастваща възраст. Ако това влечение се пробуди по-рано - на седем-осем години - детето не може да го реализира в хетеросексуалните контакти и почти неизбежно се оказва в хомосексуалната социална среда.

Тези, при които този период се проточва, също спадат към рисковата група. Особено ако става дума за момчета: мъжката полова роля изисква от представителите на силния пол много повече загуби на енергия. Той е длъжен да е смел, да е спортен тип и дързък. Оказвайки се обаче в затворена социална среда (спортен лагер, специализирани школи, армията), закъснелият в развитието си младеж може да получи много по-мощен тласък към хомосексуалния път на развитие.
Ситуацията се задълбочава и от натрапените обществени забрани на такива места - момчетата отделно, момичетата отделно. Ето така преминава училището на децата, докато завършат.

“СБЪРКАНИТЕ” ЖЕНИ ПО-РЯДКО БОЛЕДУВАТ ОТ СПИН

В крайна сметка. Което е вярно, вярно е. Сред лесбийките подобни случаи се срещат крайно рядко: вирусът на СПИН по-активно се размножава в епитела на правото черво.

В света е отбелязан само един клинично установен случай за предаване на СПИН между лесбийска двойка. А вероятността от заразяване със сифилис и генитален херпес при хомосексуалистите и лесбийките е еднаква.

ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ “ОБРАТНИТЕ” СА ПО-СТАБИЛНИ

В крайна сметка. Това е най-болезнената тема за хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Хомосексуалната връзка вече сама по себе си е драматична - нито общи деца, нито родствени връзки. Дори и да сключат нетрадиционен брак, което може да се направи само в осем страни от света, в очите на съвременното общество тези хора така или иначе легализират своята противоестествена връзка. Дали затова толкова отчаяно тези хора - и хомосексуалистите, и лесбийките - отстояват своето право на любов?

СВЕТЪТ ЗАПОЧВА ДА СЕ ОБЪРКВА

В крайна сметка. Специалистите са на различно мнение по този въпрос. Съотношението на половете все пак си е едно устойчиво явление. Така както е запазването на видовете в природата.

За целия период от съществуването на човешкото общество, броят на хомосексуалисти си остава еднакъв, независимо от опитите да бъдат унищожени физически в някои периоди от историята - във фашистка Германия са ги вкарвали в затворите, така е било в СССР и в САЩ. Не е възможно да се променят социалните мерки по отношение на това явление.

ЛЕСБИЙКИТЕ СА ПО-МАЛКО ОСЪЖДАНИ ОГ ГЕЙОВЕТЕ

В крайна сметка. Обществото наистина налага по-жестоки забрани на мъжката хомосексуалност. Може би това е свързано с факта, че мъжете имат по-крайно поведение и се излагат повече на показ. Въобще по своята природа мъжете са по-активни.

Включително и да защитават собствените си права за сексуално самоопределяне. В днешно време е признак на лош вкус проявата на хомофобия. Световното гейобщество е мощно движение със своя юридическа служба, с лоби в правителствата, със солидно финансово поддръжане. А привържениците на това движение не приемат термина хомосексуализъм.

ХОМОСЕКСУАЛИЗМЪТ Е КАТО ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ

В крайна сметка. Най-често се случва именно така. Особено когато става дума за мъжкия хомосексуализъм. При хомосексуален път на развитие на личността срещите с противоположния пол почти ги няма - най-много един процент. Но това не може да се каже за другия вид хомосексуализъм, принудителния да го наречем, когато хетеросексуалните подрастващи са лишени от възможността да общуват с противоположния пол. И те получават първите си сексуални навици при себеподобните си. В този случай не възниква влечение към собствения пол.


Полезно за всички

ОБРАТНИТЕ СА БОЛНИ ХОРА
Хомосексуализмът е болест и трябва да се лекува.

Истината: Хомосексуализмът не е заболяване. На конгреса на Световната здравна организация през 1990 година хомосексуалността е изключена от Международната класификация на болестите.


ГЕЙОВЕТЕ И ЛЕСБИЙКИТЕ МИСЛЯТ САМО ЗА СЕКС

Истината: Хомосексуалистите са хора като всички нас. И гейовете имат роднини и приятели, имат любима или не толкова любима работа. Те не живеят на необитаем остров и също като нас се грижат за жилище, образование, здраве и други неща. Сексът при тях е важна част от живота, но далеч не единствената.


НОРМАЛНИТЕ ДВОЙКИ ПОКАЗВАТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ
Все ми е едно, да спят с когото си искат, тяхна си работа, само да не го показват така явно.

Истината: Когато хетеросексуалните отидат в понеделник на работа и разказват на колегите си как са прекарали почивните дни, това не се възприема като показност. Ако това го направи хомосексуалист, веднага бива обвинен, че показва своята различна сексуалност.


ПРЕДПОЧИТАНИЯТА КЪМ СЕБЕПОДОБНИЯ ПОЛ СА ТРАГЕДИЯ
Хомосексуалистите са хора с трагична съдба, жал ми е за тях.

Истината: Съдбата на хомосексуалистите е не по-трагична от живота на всеки друг човек. И при него има болка и загуба, но има и радост, щастие, успехи в любовта.


ОБРАТНИТЕ НИКОГА НЕ МОГАТ ДА ИМАТ ДЕЦА

Истината: Много еднополови двойки възпитават деца. Например в САЩ 30 на сто от еднополовите двойки имат деца.
При хетеросексуалните този показател е 40 на сто. Основното препятствие са обществените предразсъдъци и дискриминацията.


ТЕ СА РАЗПРОСТРАНИТЕЛИ НА СПИН
Всички те умират от СПИН или са инфектирани.

Истината: HIV-инфектираните не се различават по своята сексуална ориентация. Повечето хора с HIV-инфекция никога не са имали еднополови сексуални контакти. Основният път съвсем не е сексът, а мръсни игли, използвани от наркоманите.


ГЕЙОВЕТЕ И ЛЕСБИЙКИТЕ СА ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА СОДОМ

Та библейският град Содом не е бил населен само с хомосексуалисти. В Новия завет се казва, че “на тях им блестели очите”. А нима само на гейовете им блестят очите?


ДЕЦАТА НА ХОМО СЪЩО СТАВАТ ТАКИВА
Хомосексуалистите възпитават децата си като хомосексуалисти.

Истината: Не може човек да бъде възпитан в хомосексуалност. Това е биологична особеност като цвета на кожата, на косата или очите. Човек се ражда със сексуална ориентация, въпреки че не е потвърдена генетичната природа на това явление. Какво ще кажете за повечето хомосексуалисти, чиито родители са напълно хетеросексуални?