четвъртък, 29 април 2010 г.

Българите с хомосексуална ориентация в България рискуват да изгубят социалния си статус,защото това е една дълбоко пазена тайна !

Марко Марков от младежката организация "ЛГБТ Действие" на протест срещу инкриминирането на хомосексуалността в Уганда. Снимка личен архив

Един призрак броди из България - призракът на сексуалната ориентация !

Ангел Зафиров 14:33 28-04-2010 Ангел Зафиров 1104 | 5 | 12 Коментирай

Борбата с хомофобията е единственото средство срещу това съдии да бъдат изнудвани, защото са различни

Тази седмица министърът на вътрешните работи на България Цветан Цветанов разкри в едно телевизионно предаване, че има зависимости на съдебни магистрати, свързани с наркотици и сексуални ориентации. Макар от неговото изказване да не става напълно ясно дали хомосексуалността е зависимост сама по себе си, или води до такава, сякаш до обществото достига съобщението, че хомосексуалната ориентация се приравнява на наркотичната зависимост, а защо не и върху един вид по-широко престъпно поведение.

Разбира се, напоследък все повече се чуват съобщения на политици, в които хомосексуалността се използва като политически аргумент, и в сравнение с други министърът бе умерен. Поинтересувахме се как такова говорене се приема от гей общността в България, ако такава наистина съществува?

Десислава Петрова е един от известните говорители на хомосексуалните българи. Съвсем отскоро тя отново е в България след двегодишно отсъствие и ми разказва за промените, които е забелязала в българското общество. Според нея изказването на министър Цветанов, макар и да не е много ясно, очевидно се отнася до хора с хомосексуална ориентация, а не просто до сексуални ориентации.

„Това, което той каза, за съжаление е доста идентично с изказванията на някои крайнодесни лидери. И то не е в хубава посока, защото политик от неговия ранг дава пример, той е човек, който не би трябвало да говори негативно за дадена част от обществото, а да коментира, ако не положително, то поне най-малкото неутрално. Защото такива изказвания влияят на общественото мнението като цяло”, разсъждава на глас Петрова. Според нея такова говорене подкрепя и усилва негативните мнения. Изказването на министъра налага идеята, че хомосексуалните са зависими. А изводът е, че

сякаш сексуалната ориентация пречи

на това да си вършиш работата. А това е незаконно според антидискриминационните закони, които България е приела. Всъщност в момента състоянието на гей общността в България е лошо. Българската гей организация „Джемини” не съществува вече и на практика няма нито една формална гей организация, която да говори от името на общността на хората със хомосексуална ориентация. Причините са много според Десислава Петрова и те са основно: „липса на хора и пари, вътрешни конфликти”.

„След завръщане ми в България това, което намирам, е много по-видима омраза. Просто сме се върнали назад. В момента хората си позволяват повече да говорят по този начин в публичното пространство, отколкото преди години. Може би защото тогава го имаше този страх от ЕС. В този период политиците се въздържаха, за да изглеждаме добре, за да са чисти докладите. В един момент страхът отмина, крайнодесните движения са засилени и сега има много повече публично говорене сякаш в подкрепа на хомофобията.

Противниците на гей движението в момента са много по-видими от самите представители на тази общност.” Според нея сякаш всичко е започнало от първия т.нар гей парад, който сплотил всички противници – от крайнодесните до църквата. Факт е, че когато се случваха тези шествия в София, властта почти официално се дистанцираше от тях, въпреки че бяха разрешавани и охранявани, никой не подкрепи хомосексуалните българи освен посланика на Великобритания.

„В България не е имало политик на силна позиция, който да се е застъпил и да е изразил мнение. Ако направят изказване в защита на гей парад или хомосексуални, обществото ще сметне, че те самите са хомосексуални. Вярвам, че има политици, които споделят някакви общоевропейски ценности, но те се страхуват да излязат в публичното пространство. Защото, както каза Цветанов, „зависими са”. Кой би се престрашил да се застъпи публично?! Общественото мнение е много категорично по тази тема и никой не иска да рискува”, смята Десислава. Според нея това е така, защото в България сякаш има само хетеросексуални политици, хомосексуалните се прикриват умело и за тях се говори като за

хомосексуално зависими

За нея политиката на правителството е в някакъв смисъл разочароваща. „Не е тайна, че навремето, когато генерал Борисов беше главен секретар на МВР, сме имали срещи, после, когато беше кмет на София, пак сме имали срещи с него. Той винаги е бил отзивчив и постоянно е подкрепял действията на тогавашната „Джемини”. И аз се надявах, че като вече са във властта, ще се обърне внимание на това да има някаква конкретна публична политика. "Но такава за наше съжаление няма. Сега има закон за защита от дискриминация, но каква е държавната политика? Публичната? Нито един политик досега не се е застъпвал за правата на хомосексуалните в България. Нещата с правата на животните се промениха, защото изкараха на показ едно зверски пребито животно. Трябва ли да пребият или убият някой хомосексуален, за да се разбере, че това е сериозен проблем в обществото ни?”, нескрито се ядосва Десислава Петрова.

Марко Марков пък е представител на младежката организация ЛГБТ „Действие”.Те станаха известни с протеста си в Пазарджик срещу дискриминационна наредба на общинския съвет. Тогава, в края на март, срещу шестимата протестиращи се бяха събрали повече от 100 националисти, скинари, българи с крайнодесни убеждения. За Марко Марков изказването на вътрешния министър е обидно. „В сексуалната ориентация няма нищо срамно. Тя не би трябвало да е повод за притеснения или за политически нападения. Сексуалната ориентация е личен въпрос и тя не обуславя работата и професионалната подготовка на един политик, нито положителна или отрицателна гледна точка - смята той. - С оглед на това никой орган няма право да проверява държавни служители и не дай си Бог да разгласява информация за тяхната сексуална ориентация. Това е абсолютно незаконно.” Питам го дали такова говорене се приема като заплашително в гей общността в България. Според него заплахата се състои в това, че хомофобията се легализира в обществото. „Ние не се съмняваме, че е възможно да има съдии, които да са изнудвани заради сексуалната си ориентация, но със сигурност начинът за справяне с този проблем не е те да се проучват. Начинът е

борба с хомофобията

Проблемът е съществуващ, предразсъдъците са дълбоки, разрешаването е отложено. Българите с хомосексуална ориентация в България рискуват да изгубят социалния си статус, защото това е една дълбоко пазена тайна. Тя е публична, обществена, семейна, лична, но все пак тайна. И ако е вярно, че отчетлива дискриминация на хомосексуалните граждани липсва, вярно е и, че няма и отчетлива хомосексуалност в България. Според Марко Марков хората се страхуват да не застрашат собствените си кариери, да не се скарат със семействата си и в някакъв смисъл такова поведение е оправдано. „Това е реална опасност. Няма човек на висок държавен пост, който да е обявил публично, че не е хетеросексуален. Каквото и да си говорим, то не е сигурно, защото не знаем как ще реагира обществото. Този страх, макар и не винаги да е основателен, е дълбоко насаден в общността и затова е нужна държавна политика, за да бъде изкоренен. Но нашите политици правят обратното, вменяват страх и сякаш той е напълно основателен”, казва той.

Докато хомосексуалността е някакъв вид шега в масовата култура, виц или медиен герой, за средния хомосексуален българин дори опасността да бъде пребит на улицата е напълно реална. В това число се добавя и практическата невъзможност на патриархалното българско семейство да приеме хомосексуалните си деца. Обществото ни изисква от хомосексуалните му членове да се държат по определен начин, да не „демонстрират”, да пазят в тайна своите предпочитания и да се срамуват. Ако някой не спазва това поведение, той генерира отрицателната енергия на общността. А тази енергия е използвана от крайнодесни групировки в България, които също сякаш се превърнаха в законните опоненти на правата на гей общността. А това, което сякаш не забелязваме е, че те са част от общите човешки права.

новинар / space4men

понеделник, 19 април 2010 г.

Арменските полицаи си падат хомофоби !

Арменските полицаи си падат хомофоби !

Полицаите в Армения се отказаха да отбелязват професионалния си празник, тъй като съвпадал с Международния ден на борбата с хомофобията.

"В полицията на Армения служат само истински мъже. Затова от следващата година нашите полицаи вече ще отбелязват професионалния си празник на друга дата, която ще бъде допълнително уточнена", заяви министърът на вътрешните работи Алик Саркисян. Любопитното в случая е, че в Армения изглежда нещо са се объркали - празникът на местната полиция е на 16 април, докато Международният ден на борбата с хомофобията е на 17 май. Датата е избрана неслучайно - на този ден през 1992 г. хомосексуализмът е изключен от Международната класификация на болестите. /БГНЕС

Ереван / Армения

space4men

четвъртък, 15 април 2010 г.

събота, 10 април 2010 г.

< Според некадърника Гюзелев хомеосексуалистите били ненормални хора >

Българите успяваме във всичко освен в семейството !

Нека ме нарекат хомофоб, но съм против толерирането на хомосексуалистите, казва музикантът Петър Гюзелев !

Милена Димова

Петър Гюзелев

Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Петър Гюзелев е роден през 1945 г. в София. Популярен е като дългогодишен соло китарист и вокал на група "Щурците". Автор е на някои от най-големите хитове на бандата. Заедно с Георги Минчев е свирил и във формацията "Стари муцуни". В момента е в ръководството на Българска християнска коалиция и общински съветник от квотата на ГЕРБ. Завършил е богословие.

- Ако съдбата не ви беше срещнала с "Щурците" как щеше да се развие биографията ви?

- Коренно различно. Като младеж бях записал математика в Софийския университет, за да не отида в казармата. За да постъпиш в консерваторията, тогава се искаше отбита военна служба и ние се насочвахме към точните науки, за да отложим този момент. Първата година бях доста успешен студент, но във втори курс вече се събрахме с Кирчо и останалите и нещата се преобърнаха, после прекъснах... Сега често срещам мои състуденти, които са направили главоломна кариера, включително и в сферата на информационните технологии. Ако не беше китарата, можеше да съм един от тях. Въпреки че кой знае. Аз свиря на цигулка от 5-годишен. До 18 бях свързан изцяло с класическата музика. В средата на 60-те тръгна новата вълна - "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс", и това ме промени.

- А бързата слава окончателно реши нещата...

- Ами. "Щурците" не станаха известни изведнъж, както си мислят някои. Работихме упорито 20 години, бяхме популярни, но чак през 80-те години, след като издадохме "ХХ век" и "Вкусът на времето", и се преборихме да няма "български композитори" в репертоара ни, се наложихме наистина. Дотогава от Концертна дирекция изискваха във всяка плоча да има минимум 4 песни на външни автори, които естествено бяха я на шефа на телевизията, я на шефа на "Балкантон", я на радиото и т.н. А ние залагахме на авторските си парчета, защото в крайна сметка това ни правеше успешни. Не преувеличавам, като казвам, че "Щурците" и Лили Иванова издържахме целия този бизнес, в който чиновниците бяха два пъти повече от изпълнителите. Тогава трудът ни се отчиташе по три показателя: първо, кой колко на брой концерта е изнесъл, второ, колко публика е събрал и на последно място - какви приходи е донесъл. Молихме, убеждавахме, доказвахме, че е по-ефективно да направим едно голямо шоу на препълнен стадион, отколкото да обикаляме селца и паланки, където понякога не можехме даже да вкараме апаратурата през вратата на читалището, но... Така че изнасяхме по 250 концерта годишно. 10 на сто от печалбата отиваше за държавата, а 10 на сто се разпределяше между авторите на музиката, текста, аранжимента и изпълнителите. Веднъж в онези години с Кирил Маричков на майтап седнахме да изчислим колко бихме получавали годишно, ако ни плащаха поне половината хонорар - излезе около 50 000 лв. на човек, при положение че една кола струваше 5000. А след демократичните промени се оказа, че от Концертна дирекция дори не са ни плащали социални осигуровки и сега практически нямаме трудов стаж и не ни се полага пенсия.

- Защо днес, след като вече има пазарни правила, да не говорим за достъпа до информация, по-добрите инструменти и революцията в звукозаписната техника, нямаме една наистина голяма рок група?

- Всяко нещо си има предистория. В началото на демокрацията популярните дотогава рок групи буквално млъкнаха. Пренастройваха се. Променяше се всичко - нямаше ги старите студия, нямаше ги предишните организатори на концерти. Помните ли обаче на тяхно място какво изникна? Кръчмата! Т.е. утайката, помията, разбирането на необразованите субекти, на хората със скъсаните чорапи, анцунга и бухалката, които обаче караха скъпи коли и ходеха с красавици под ръка. Те имаха пари, докато другите гладуваха, плащаха си за музиката, която им харесва, и така постепенно естетиката на лумпена се наложи над вкуса на културния човек, който не можеше да си позволи средства, които да вложи в онова, което му носи удоволствие. "Тигре-тигре", "пирамидите" и "фараоните" станаха героите на тогавашното време - ербап момчетата, които от позицията на силата щурмуват благата на този свят. Наивните младежи искаха да са като тях. А децата, които пък мечтаеха да правят нещо различно - като да свирят рок например, бяха задушени от пазара. Не казвам нищо ново. Новото, което наблюдавам и което истински ме радва, е, че напоследък обществото започна да се разслоява не по материален, а по естетически принцип. Днес да посетиш операта или филхармонията отново минава за проява на добър вкус. Възражда се и интересът към рока, така че - има светлина в тунела.

- Религията, към която се обърнахте именно през мътните години, помогна ли ви да останете верен на творчеството си?

- Тя ме спаси. Аз съм, така да се каже "официален" християнин. Уточнявам го, тъй като се смята, че 90 на сто от българите са християни, но много малък процент от тях наистина познават каноните, наистина следват Божиите заповеди и наистина са чели Библията. Член съм на протестантската църква, която е по-активна от православната, и помага човек да вникне и в историята, и във философията, и в практическия смисъл на религията. Когато гледам именно през призмата на християнството, се ужасявам от това, което се случва в момента с българското семейство, с основата на обществото. Съгласихме се да няма брак! Е, как може такова нещо?! Категорично съм против свободното съжителство; в него хората не са свързани един с друг. Не може да има развод - днес да си с този, утре с онзи, днес да си гледаш детето, утре - не.

- Но вие самият сте се развеждали веднъж.

- Да, преди 20 години, но тогава не бях вярващ. Сега не бих допуснал семейството ми да се разпадне. Затова ме смайва как може една държава, която претендира да е християнска, да прокарва закон, който на практика разбива семейството. А за толерантността към хомосексуалистите какво да кажем? Първо в Библията изрично е упоменато, че това е противоестествено. Второ, у нас те са една много малка част от населението, а, моля ви се, искат да са в един кюп с нормалните хора. Не става дума да ги гоним, да ги убиваме, но те не са ни равни. Един гей да ми бъде учител, да ми възпитава детето, да му преподава морал?! Аз не съм съгласен. Да им дадем да осиновяват деца? От кого ще ги осиновяват? От също толкова нездрави хора. Това ли ще ни е посоката? На цялата цивилизация това ли е посоката?

- Нали си давате сметка колко хора ще ви обявят за хомофоб?

- Да ме обявят! Не съм единственият, който поддържа тази теза. Сигурен съм, че преобладаващата обществена нагласа е същата като моята, но онези, които въвеждат подобни закони, са платени от самите хомосексуалисти, или пък те самите са гейове и действат в своя полза. Жалко, защото изпълнителната власт и духовната власт трябва да работят заедно, да се подкрепят един друг, за да могат да изграждат държавата. Не може да кажеш: "Аз съм вярващ, голям християнин съм и освен това съм хомосексуалист". По скалата има само добро и лошо, няма среда.

- Не смятате ли, че за разпада на българското семейство са виновни самите участници в него?

- И да, и не. Защо ни дават сега "Биг брадър фемили"? Какво искат да внушат с това риалити? Нали трябва да има все някакво послание - правете така или не правете така. Да, човек избира измежду това, което му се предлага; от всички вестници, с извинение, не всичко четем. Но когато даден изкривен модел се натрапва толкова категорично, при това от всички медии, българинът си казва, че всъщност моралът няма значение, че "всички живеят така, че и по-зле". Освен ако наистина не намери свой уникален път. Затова може би жените гледат турски сериали напоследък. Замислих се над това, тъй като повечето ми познати - дами с различни професии и обществен статут, не изпускат епизод. Ами да. Българката не се чувства на мястото си. Тя успява в кариерата, в политиката, в бизнеса, но не в семейството. Сутрин води детето на училище, тича на работа, после пазарува, после готви, преглежда домашните, сервира, мие чинии... Това убива всичко в нея, превръща я в робот. А мъжът какво прави? Мъчи се да пробие - значи жената му пречи, тъй като иска помощ у дома; успява да пробие - жената пак му пречи, защото там има по-млади хубавици; не успява да пробие - пак му пречи да пие в кръчмата с други, които също не са успели да пробият. И жената остава сама. Как няма да гледа сериали, в които цари патриархален ред, а не хаос, където има принципи, а не безсмислие. И вместо да се стремим да уравновесим отношенията си, да работим върху себе си и изграждането на по-добра среда за децата си - вниманието се фокусира върху извратените отношения на болни хора.сега

space4men